Въздушните маси се сдобиха отнякъде с четири въздушни стола и един въздушен диван, което си е кажи речи цяла въздушна гарнитура. На гости дойде Въздухът под налягане, приседна плахо на дивана, пръдна звучно и се спука оглушително, омазвайки стените наоколо с мазни лучени кръгчета, половин кило кайма и небрежни пръски сухо червено вино на стайна температура.  Следват бурни овации, снизходителни погледи и искрен кикот, според това, кой къде е седнал. В суматохата някои обират с пръстче каквото е останало, а други старателно ръсят със сол червените винени шарки, за да не остават петна. 

В това време навън забръсква сняг, запръсквайки всички, особено седналите до счупения в олелията прозорец. Искрена изненада, резонно възмущение, оправдани оплаквания и една напъпила настинка изместват ледената тишина към едно по-добро бъдеще. Което обещава да е по-светло, но никой не му вярва, защото е октомври, а месеците следват своята си логика. Ако искаш им вярвай, ако не – те няма да настояват.